Mitko19 (Димитър Дунеловски)
62 50
7 oct 2018, 23:36

Раздумка 

  Poesía » Otra
1173 3 6

Есента пристигна с вятърен експрес.

Весело намигна: – Как я караш днес?

Още ли събираш сухите треви,

паднали шишарки, борови игли?

 

Казвам ѝ, че зиме те са благодат.

Бързо се разпалват, хубаво горят.

Върху тях дървата в печката бумтят.

При това са „eко” – умните твърдят.

 

Есента се смее: – Туй го остави!

Друго те попитах. Как се чувстваш ти?

Тупка ли щастливо твоето сърце

или самотата дните ти гризе?

 

 – Бях щастлив отдавна, в младите си дни,

но не съм нещастен, ти не ме мисли.

Радвам се на всеки мъничък успех

и така животът сякаш е по-лек.

 

Духна пак. Нататък литна есента

с вид на елегантна, хубава жена.

Спира ли до мене или не – не знам.

Май, че остарявам, щом си бъбря сам.

© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за коментара. За зимата да пише друг, аз си харесвам есента.
  • Ако и Зимата е толко елегантна, добре - само, че вредните емисии в атмосферата от страна на хората рязко са се увеличили през последните години, а и може би ще бъдат въведени мерки и по-високи глоби за замърсяване на въздуха...
  • Радвам се, че ти е харесало. Колкото до фокуса - вярно, разговор с Есента си е фокус, но други го умеят по-добре: склеротиците, пациентите на психиатрията...
  • Много свежо поднесено!Интересен фокус!
  • Сполай ти за добрите думи, Водице! Радвам се, че непретенциозното ми стихче ти е харесало.
  • Одухотворен, запомнящ се образ на Есента.
    Много харесах!
Propuestas
: ??:??