Есента пристигна с вятърен експрес.
Весело намигна: – Как я караш днес?
Още ли събираш сухите треви,
паднали шишарки, борови игли?
Казвам ѝ, че зиме те са благодат.
Бързо се разпалват, хубаво горят.
Върху тях дървата в печката бумтят.
При това са „eко” – умните твърдят.
Есента се смее: – Туй го остави!
Друго те попитах. Как се чувстваш ти?
Тупка ли щастливо твоето сърце
или самотата дните ти гризе? ...