11 feb 2008, 9:28

Раздвоение

  Poesía » Otra
622 0 4
 

 

Духовно възвисена

от прочетеното в книгите,

аз се чувствам окрилена

и над сивотата, над интригите,

 

в които животът ни натиква

ежечасно, ежедневно.

Но стопява се прочетеното мигновено,

когато до отровни хора се докосвам.

 

Когато в реалния живот попадам,

неимоверни сили аз прахосвам,

в бездната на несигурност да не пропадам.

И започва се реална битка,

 

сякаш непрестанна, тежка,

в атмосфера душна, жежка...

Но всичко свършва.

Денят приключва.

 

Над бойното поле е тихо и спокойно,

с мирис от пожари и от плът човешка.

Аз, макар оглозгана и омърсена,

останах жива и не победена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....