11.02.2008 г., 9:28 ч.

Раздвоение 

  Поезия » Друга
459 0 4
 

 

Духовно възвисена

от прочетеното в книгите,

аз се чувствам окрилена

и над сивотата, над интригите,

 

в които животът ни натиква

ежечасно, ежедневно.

Но стопява се прочетеното мигновено,

когато до отровни хора се докосвам.

 

Когато в реалния живот попадам,

неимоверни сили аз прахосвам,

в бездната на несигурност да не пропадам.

И започва се реална битка,

 

сякаш непрестанна, тежка,

в атмосфера душна, жежка...

Но всичко свършва.

Денят приключва.

 

Над бойното поле е тихо и спокойно,

с мирис от пожари и от плът човешка.

Аз, макар оглозгана и омърсена,

останах жива и не победена!

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??