11.02.2008 г., 9:28

Раздвоение

620 0 4
 

 

Духовно възвисена

от прочетеното в книгите,

аз се чувствам окрилена

и над сивотата, над интригите,

 

в които животът ни натиква

ежечасно, ежедневно.

Но стопява се прочетеното мигновено,

когато до отровни хора се докосвам.

 

Когато в реалния живот попадам,

неимоверни сили аз прахосвам,

в бездната на несигурност да не пропадам.

И започва се реална битка,

 

сякаш непрестанна, тежка,

в атмосфера душна, жежка...

Но всичко свършва.

Денят приключва.

 

Над бойното поле е тихо и спокойно,

с мирис от пожари и от плът човешка.

Аз, макар оглозгана и омърсена,

останах жива и не победена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...