11.02.2008 г., 9:28

Раздвоение

625 0 4
 

 

Духовно възвисена

от прочетеното в книгите,

аз се чувствам окрилена

и над сивотата, над интригите,

 

в които животът ни натиква

ежечасно, ежедневно.

Но стопява се прочетеното мигновено,

когато до отровни хора се докосвам.

 

Когато в реалния живот попадам,

неимоверни сили аз прахосвам,

в бездната на несигурност да не пропадам.

И започва се реална битка,

 

сякаш непрестанна, тежка,

в атмосфера душна, жежка...

Но всичко свършва.

Денят приключва.

 

Над бойното поле е тихо и спокойно,

с мирис от пожари и от плът човешка.

Аз, макар оглозгана и омърсена,

останах жива и не победена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...