Духовно възвисена
от прочетеното в книгите,
аз се чувствам окрилена
и над сивотата, над интригите,
в които животът ни натиква
ежечасно, ежедневно.
Но стопява се прочетеното мигновено,
когато до отровни хора се докосвам.
Когато в реалния живот попадам,
неимоверни сили аз прахосвам,
в бездната на несигурност да не пропадам.
И започва се реална битка,
сякаш непрестанна, тежка,
в атмосфера душна, жежка...
Но всичко свършва.
Денят приключва.
Над бойното поле е тихо и спокойно,
с мирис от пожари и от плът човешка.
Аз, макар оглозгана и омърсена,
останах жива и не победена!
© Анна Попова All rights reserved.
защото си духовно възвисена!
Да можех, бих те целунала по челото
в знак на обич и уважение.с обич, мила Анна.