25 abr 2021, 16:52

Раздвоение

  Poesía » Otra
416 0 0

 

Раздвоение

 

Душата ми – струна натегната,

в страстта си трепти, ще се скъса,

знам тази любов е последната,

но просто обидно е къса...

 

А никой не знае в Отвъдното

Животът дали продължава –

и ще си остане несбъдната

мечтата: да те притежавам!...

 

И тъй като малко сме „тука“,

а Цялата Вечност –„оттатък“,

дано да намерим пролука

за Пътят неземен нататък!...

 

Но душите ни как ли ще могат

във мъртви тела да са живи?!...

... И само със обич към Бога –

през цялата Вечност  шастливи!?...

 

25.04.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...