Apr 25, 2021, 4:52 PM

Раздвоение

  Poetry » Other
410 0 0

 

Раздвоение

 

Душата ми – струна натегната,

в страстта си трепти, ще се скъса,

знам тази любов е последната,

но просто обидно е къса...

 

А никой не знае в Отвъдното

Животът дали продължава –

и ще си остане несбъдната

мечтата: да те притежавам!...

 

И тъй като малко сме „тука“,

а Цялата Вечност –„оттатък“,

дано да намерим пролука

за Пътят неземен нататък!...

 

Но душите ни как ли ще могат

във мъртви тела да са живи?!...

... И само със обич към Бога –

през цялата Вечност  шастливи!?...

 

25.04.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...