25.04.2021 г., 16:52

Раздвоение

411 0 0

 

Раздвоение

 

Душата ми – струна натегната,

в страстта си трепти, ще се скъса,

знам тази любов е последната,

но просто обидно е къса...

 

А никой не знае в Отвъдното

Животът дали продължава –

и ще си остане несбъдната

мечтата: да те притежавам!...

 

И тъй като малко сме „тука“,

а Цялата Вечност –„оттатък“,

дано да намерим пролука

за Пътят неземен нататък!...

 

Но душите ни как ли ще могат

във мъртви тела да са живи?!...

... И само със обич към Бога –

през цялата Вечност  шастливи!?...

 

25.04.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...