Раздяла
Когато си отивам, затвори
след стъпките ми плътно ти вратата.
И знай, че няма място за сълзи,
защото всички вече са изплакани...
Не казвай нищо. Може да боли,
но всички думи вече са изречени...
И ние трябва просто да вървим
по пътя свой. Да бъдем само себе си.
И може би в живота си веднъж,
дори да ти се струва непосилно,
ми покажи, че можеш да си мъж,
повярвай сам, че можеш да си силен.
.....
И, сигурна съм, твоята Зора
ще те посрещне скоро там, на прага.
За всякоя заключена врата
си има ключ. Бъди ù ти ключарят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодора Симеонова Todos los derechos reservados
