Раздяла
Когато си отивам, затвори
след стъпките ми плътно ти вратата.
И знай, че няма място за сълзи,
защото всички вече са изплакани...
Не казвай нищо. Може да боли,
но всички думи вече са изречени...
И ние трябва просто да вървим
по пътя свой. Да бъдем само себе си.
И може би в живота си веднъж,
дори да ти се струва непосилно,
ми покажи, че можеш да си мъж,
повярвай сам, че можеш да си силен.
.....
И, сигурна съм, твоята Зора
ще те посрещне скоро там, на прага.
За всякоя заключена врата
си има ключ. Бъди ù ти ключарят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
