Isaan (Теодора Симеонова)
35 11
10.10.2011 г., 16:43 ч.

Раздяла 

  Поезия
723 0 4

Когато си отивам, затвори

след стъпките ми плътно ти вратата.

И знай, че няма място за сълзи,

защото всички вече са изплакани...

Не казвай нищо. Може да боли,

но всички думи вече са изречени...

И ние трябва просто да вървим

по пътя свой. Да бъдем само себе си.

И може би в живота си веднъж,

дори да ти се струва непосилно,

ми покажи, че можеш да си мъж,

повярвай сам, че можеш да си силен.

.....

И, сигурна съм, твоята Зора

ще те посрещне скоро там, на прага.

За всякоя заключена врата

си има ключ. Бъди ù ти ключарят.

© Теодора Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??