Isaan (Теодора Симеонова) Isaan (Теодора Симеонова)
35
Oct 10, 2011, 4:43 PM

Раздяла

  Poetry
1K 0 4

Когато си отивам, затвори

след стъпките ми плътно ти вратата.

И знай, че няма място за сълзи,

защото всички вече са изплакани...

Не казвай нищо. Може да боли,

но всички думи вече са изречени...

И ние трябва просто да вървим

по пътя свой. Да бъдем само себе си.

И може би в живота си веднъж,

дори да ти се струва непосилно,

ми покажи, че можеш да си мъж,

повярвай сам, че можеш да си силен.

.....

И, сигурна съм, твоята Зора

ще те посрещне скоро там, на прага.

За всякоя заключена врата

си има ключ. Бъди ù ти ключарят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0