Раздяла
Когато си отивам, затвори
след стъпките ми плътно ти вратата.
И знай, че няма място за сълзи,
защото всички вече са изплакани...
Не казвай нищо. Може да боли,
но всички думи вече са изречени...
И ние трябва просто да вървим
по пътя свой. Да бъдем само себе си.
И може би в живота си веднъж,
дори да ти се струва непосилно,
ми покажи, че можеш да си мъж,
повярвай сам, че можеш да си силен.
.....
И, сигурна съм, твоята Зора
ще те посрещне скоро там, на прага.
За всякоя заключена врата
си има ключ. Бъди ù ти ключарят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Симеонова Все права защищены
