3 dic 2007, 8:01

Раздяла

980 0 9
РАЗДЯЛА

И ето, ти реши и вече си отиваш,
оставяш ме във глуха самота.
Дали за теб ще ми е мъчно, питаш,
ала едва ли това те вълнува сега.
Къде и при кого ще отидеш, не знам,
но в живота все някак ще се справя и сам.
Всичко бе толкова хубаво - сякаш бе сън,
а сега си отиваш, таксито те чака навън.
Вечерният вятър през прозореца леко подухва,
голямата моя любов пред очите ми рухва.
Добре, щом така искаш - върви,
но вратата след теб затвори.
Студено ми стана и само след миг може би
дъжд от болка в очите ми ще завали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...