3 dic 2007, 8:01

Раздяла

984 0 9
РАЗДЯЛА

И ето, ти реши и вече си отиваш,
оставяш ме във глуха самота.
Дали за теб ще ми е мъчно, питаш,
ала едва ли това те вълнува сега.
Къде и при кого ще отидеш, не знам,
но в живота все някак ще се справя и сам.
Всичко бе толкова хубаво - сякаш бе сън,
а сега си отиваш, таксито те чака навън.
Вечерният вятър през прозореца леко подухва,
голямата моя любов пред очите ми рухва.
Добре, щом така искаш - върви,
но вратата след теб затвори.
Студено ми стана и само след миг може би
дъжд от болка в очите ми ще завали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....