Dec 3, 2007, 8:01 AM

Раздяла

  Poetry » Love
979 0 9
РАЗДЯЛА

И ето, ти реши и вече си отиваш,
оставяш ме във глуха самота.
Дали за теб ще ми е мъчно, питаш,
ала едва ли това те вълнува сега.
Къде и при кого ще отидеш, не знам,
но в живота все някак ще се справя и сам.
Всичко бе толкова хубаво - сякаш бе сън,
а сега си отиваш, таксито те чака навън.
Вечерният вятър през прозореца леко подухва,
голямата моя любов пред очите ми рухва.
Добре, щом така искаш - върви,
но вратата след теб затвори.
Студено ми стана и само след миг може би
дъжд от болка в очите ми ще завали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...