5 jun 2007, 0:07

Раздяла

  Poesía
837 0 0
Гори огъня, догорява
От останала тэжна жарава.
И останал е въглен изгарящ.
И изчезналата болка боли.
И спомените догарят.
И стара рана кърви.

Ти си там, в сърцето
И още твоето име мълвя.
И плъзга се на китара перцето,
И зачува песен тъжна една.
И изгарят лицето сълзи, пресъхнали вече.
И се връща твоя спомен, идващ от далече.

И вятър повява.
И дъжд завалява.
Прощавам се с тебе.
Ах, колко трудна раздяла.
От болка сърцето ми стене
И давам на вятъра жарта побеляла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Кацарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...