5 июн. 2007 г., 00:07

Раздяла

840 0 0
Гори огъня, догорява
От останала тэжна жарава.
И останал е въглен изгарящ.
И изчезналата болка боли.
И спомените догарят.
И стара рана кърви.

Ти си там, в сърцето
И още твоето име мълвя.
И плъзга се на китара перцето,
И зачува песен тъжна една.
И изгарят лицето сълзи, пресъхнали вече.
И се връща твоя спомен, идващ от далече.

И вятър повява.
И дъжд завалява.
Прощавам се с тебе.
Ах, колко трудна раздяла.
От болка сърцето ми стене
И давам на вятъра жарта побеляла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Кацарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...