3 jul 2007, 15:30

Раздяла 

  Poesía
600 0 2
РАЗДЯЛА

Тази нощ е плакала луната.
Тази нощ е ронила сълзи,
по небето огнени и тъжни,
тази нощ оставила следи.

Кратерите зеят по лицето
като тъмни старчески петна.
Звезден плач застлал небето
в мека златна пелена.

Андромеда с писък огласява
в мрака като черна роба,
тъй прелестно опасна,
раждана из сребърна утроба.

Дяволско сияние попива
сълзите на белия Пегас.
Мъртвото сърце не иска да заспива,
а стене с тих, почти човешки глас.

Тази нощ е плакала луната.
Тази нощ е ронила сълзи.
Утрото окървави зората.
В утрото изгряха две зори.

© Мари Пиф Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??