Раздяла
РАЗДЯЛА
Тази нощ е плакала луната.
Тази нощ е ронила сълзи,
по небето огнени и тъжни,
тази нощ оставила следи.
Кратерите зеят по лицето
като тъмни старчески петна.
Звезден плач застлал небето
в мека златна пелена.
Андромеда с писък огласява
в мрака като черна роба,
тъй прелестно опасна,
раждана из сребърна утроба.
Дяволско сияние попива
сълзите на белия Пегас.
Мъртвото сърце не иска да заспива,
а стене с тих, почти човешки глас.
Тази нощ е плакала луната.
Тази нощ е ронила сълзи.
Утрото окървави зората.
В утрото изгряха две зори.
Тази нощ е плакала луната.
Тази нощ е ронила сълзи,
по небето огнени и тъжни,
тази нощ оставила следи.
Кратерите зеят по лицето
като тъмни старчески петна.
Звезден плач застлал небето
в мека златна пелена.
Андромеда с писък огласява
в мрака като черна роба,
тъй прелестно опасна,
раждана из сребърна утроба.
Дяволско сияние попива
сълзите на белия Пегас.
Мъртвото сърце не иска да заспива,
а стене с тих, почти човешки глас.
Тази нощ е плакала луната.
Тази нощ е ронила сълзи.
Утрото окървави зората.
В утрото изгряха две зори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
