17 jul 2009, 17:05

Раздяла

  Poesía
1.3K 0 7

Няма смисъл да говорим...

Раздялата в очите се чете!

Аз не виждам вече онзи огън,

с който ти сърцето ми превзе.

 

 

Аз не искам нищо да ти казвам,

да убивам с думи всичко преживяно до сега,

аз искам с нежност да те помня,

неочерняйки спомена заради гнева.

 

 

Не искам грозни думи помежду ни

да останат като ледени висулки в паметта.

Вината нека в никого не търсим -

писано било така!

 

 

И ако някой ден пак се срещнем,

тъгата ще ни навести,

защото ще си спомним за щастливите моменти,

а другото ще е забравено почти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...