Няма смисъл да говорим...
Раздялата в очите се чете!
Аз не виждам вече онзи огън,
с който ти сърцето ми превзе.
Аз не искам нищо да ти казвам,
да убивам с думи всичко преживяно до сега,
аз искам с нежност да те помня,
неочерняйки спомена заради гнева.
Не искам грозни думи помежду ни
да останат като ледени висулки в паметта.
Вината нека в никого не търсим -
писано било така!
И ако някой ден пак се срещнем,
тъгата ще ни навести,
защото ще си спомним за щастливите моменти,
а другото ще е забравено почти...
© Красимира Неделчева Всички права запазени