17 июл. 2009 г., 17:05

Раздяла 

  Поэзия
922 0 7

Няма смисъл да говорим...

Раздялата в очите се чете!

Аз не виждам вече онзи огън,

с който ти сърцето ми превзе.

 

 

Аз не искам нищо да ти казвам,

да убивам с думи всичко преживяно до сега,

аз искам с нежност да те помня,

неочерняйки спомена заради гнева.

 

 

Не искам грозни думи помежду ни

да останат като ледени висулки в паметта.

Вината нека в никого не търсим -

писано било така!

 

 

И ако някой ден пак се срещнем,

тъгата ще ни навести,

защото ще си спомним за щастливите моменти,

а другото ще е забравено почти...

© Красимира Неделчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • 6 !!!
  • Харесах
  • Красиво, макар и тъжно. Малко на някои моменти ритъма бяга, но носи страшни емоции! Поздрав!
  • тъжно, но понякога неизбежно.. хареса ми, Краси
    ( мъничко само се препънах на " И ако някой ден пак се срещнем", но като цяло ми хареса! )
    Поздрави!
  • Страхотно е...
  • Не мога с хулни думи да те нарека.
    Не мога да дам за присмех та тълпата
    това което ми е било свято.
    Не мога себе си да отрека!
    Обичах те и толкова години
    от живота ми със теб са свързани!

    Не унивай, живота е пред тебе! Поздрав!
  • Ако раздялата е предрешена, колкото по-скоро, по-добре
Предложения
: ??:??