30 mar 2008, 9:25

Раздяла - 2 

  Poesía » Otra
626 0 3
 

РАЗДЯЛА - 2

 

Ти си тръгваш, вече е утро

и се вдига вечерният мрак.

Гаснат звездите в простора далечен

и бавно потегля последният влак.

 

Той потегля към твойта вселена,

странен спътник на вятър суров.

Как ми се иска при мен да останеш!

С този влак тръгва мойта любов.

 

Аз оставам със спомени, с минали срещи.

Пак самотен с два образа, слети в едно,

които неволно застават до мене.

Изнервен до лудост, се питам - защо?

 

Защо ли щастливите мигове свършват

и все някой тръгва от своя перон.

Погледи странни, последни въздишки.

Малка игра или просто закон:

 

Аз си тръгвам, вече е утро.

И се вдигна вечерният мрак!

Звездите в простора отдавна ги няма.

Отдавна замина последният влак.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??