Раздяла - 2
РАЗДЯЛА - 2
Ти си тръгваш, вече е утро
и се вдига вечерният мрак.
Гаснат звездите в простора далечен
и бавно потегля последният влак.
Той потегля към твойта вселена,
странен спътник на вятър суров.
Как ми се иска при мен да останеш!
С този влак тръгва мойта любов.
Аз оставам със спомени, с минали срещи.
Пак самотен с два образа, слети в едно,
които неволно застават до мене.
Изнервен до лудост, се питам - защо?
Защо ли щастливите мигове свършват
и все някой тръгва от своя перон.
Погледи странни, последни въздишки.
Малка игра или просто закон:
Аз си тръгвам, вече е утро.
И се вдигна вечерният мрак!
Звездите в простора отдавна ги няма.
Отдавна замина последният влак.
© Иван Иванов All rights reserved.
