oki76 (Иван Иванов)
102 2
30.03.2008 г., 9:25 ч.

Раздяла - 2 

  Поезия » Друга
627 0 3
 

РАЗДЯЛА - 2

 

Ти си тръгваш, вече е утро

и се вдига вечерният мрак.

Гаснат звездите в простора далечен

и бавно потегля последният влак.

 

Той потегля към твойта вселена,

странен спътник на вятър суров.

Как ми се иска при мен да останеш!

С този влак тръгва мойта любов.

 

Аз оставам със спомени, с минали срещи.

Пак самотен с два образа, слети в едно,

които неволно застават до мене.

Изнервен до лудост, се питам - защо?

 

Защо ли щастливите мигове свършват

и все някой тръгва от своя перон.

Погледи странни, последни въздишки.

Малка игра или просто закон:

 

Аз си тръгвам, вече е утро.

И се вдигна вечерният мрак!

Звездите в простора отдавна ги няма.

Отдавна замина последният влак.

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??