13 ene 2010, 20:28
Раздяла
Раздяла
Повярвай ми - всичко изстина.
Всичко безвъзвратно отлетя.
Като прелетна птица през зимата,
като коледен сняг през пролетта.
Последни плахи опити за топлина,
последни погледи, последно сбогом,
а гордостта ни, като съдница в нощта
следи ни насред стаята на спомена.
И уморено в тъмното се взираме,
за да запомним нашите лица
и всеки миг по мъничко умираме,
от неизказаната в нас тъга.
Ний тръгваме. Поглъща ни нощта.
Посоките ни две са тъй различни.
И само спътницата самота
навява спомени безплътни и безлични.
© Дорика Цачева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Истини казваш, Доре!
Но гледай напред,остави миналото и бъди оптимист!Вярвам, че занапред те чакат хубави неща! -
Харесах!
Финалът е страхотен!
Поздрави! -
Хубаво, но мнооого тъжно...
-
Харесах го. Хубаво е.
-
и само спътницата самота
навява спомени безплътни и безлични.
Дълбоко като усещане!
Изразила си се естествено и много чувствено.
Може би още малко трябва да прецизираш стиха...
И може и да звучи банално, но всеки край за добро или лошо е начало на нещо ново..!! -
Прекрасен стих си написала, Дора!
Благодаря!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Много образен и силно въздействащ!
Много ми хареса! Възхитена съм!
Поздрави за талантливата поетеса!
БЪДИ!