Раздяла
Раздяла
Повярвай ми - всичко изстина.
Всичко безвъзвратно отлетя.
Като прелетна птица през зимата,
като коледен сняг през пролетта.
Последни плахи опити за топлина,
последни погледи, последно сбогом,
а гордостта ни, като съдница в нощта
следи ни насред стаята на спомена.
И уморено в тъмното се взираме,
за да запомним нашите лица
и всеки миг по мъничко умираме,
от неизказаната в нас тъга.
Ний тръгваме. Поглъща ни нощта.
Посоките ни две са тъй различни.
И само спътницата самота
навява спомени безплътни и безлични.
© Дорика Цачева All rights reserved.
