Дора (Дорика Цачева)
91 1024
13.01.2010 г., 20:28 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
873 0 7

Раздяла

 

Повярвай ми - всичко изстина.

Всичко безвъзвратно отлетя.

Като прелетна птица през зимата,

като коледен сняг през пролетта.

 

Последни плахи опити за топлина,

последни погледи, последно сбогом,

а гордостта ни, като съдница в нощта

следи ни насред стаята на спомена.

 

И уморено в тъмното се взираме,

за да запомним нашите лица

и всеки миг по мъничко умираме,

от неизказаната в нас тъга.

 

Ний тръгваме. Поглъща ни нощта.

Посоките ни две са тъй различни.

И само спътницата самота

навява спомени безплътни и безлични.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съвършено сътворен елегичен стих!
    Много образен и силно въздействащ!
    Много ми хареса! Възхитена съм!
    Поздрави за талантливата поетеса!
    БЪДИ!
  • Истини казваш, Доре!
    Но гледай напред,остави миналото и бъди оптимист!Вярвам, че занапред те чакат хубави неща!
  • Харесах!
    Финалът е страхотен!
    Поздрави!
  • Хубаво, но мнооого тъжно...
  • Харесах го. Хубаво е.
  • и само спътницата самота
    навява спомени безплътни и безлични.

    Дълбоко като усещане!
    Изразила си се естествено и много чувствено.
    Може би още малко трябва да прецизираш стиха...

    И може и да звучи банално, но всеки край за добро или лошо е начало на нещо ново..!!
  • Прекрасен стих си написала, Дора!
    Благодаря!
Предложения
: ??:??