Раздяла

12 ago 2010, 9:47

Poesía » De amor

879 0 5

Минутите са бременни с мълчание

и между нас пристъпват натежали.

Красиво и невинно отчаяние

огньове сини в мислите ни пали.

Протъркано от старост безразличие

във жестовете хладно се промъква.

Поглеждаме се кратко - от приличие.

Осиротяло чувството замлъква.

А спомените - уморени птици

с крилете си безмилостно разперени

на вечерта във мократа зеница

се скриват от самотност разтреперани.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

arina-rus (Арина)

2010-08-14T23:40:34+03:00

Мисля, че трябва да благодарим на тези, които и в прекия, и в преносния смисъл ни изоставят, защото това ни дава възможност за ново начало. "Тежък" стих и толкова вярно описано чувство! Поздрав!
angel_voice (Пепп)

2010-08-12T19:27:59+03:00

Това чувство е толкова болезнено и тегаво...изкючително си го описала!
kalinalex (Калин Алекс)

2010-08-12T17:01:59+03:00

Харесвам стихове с рима и мелодия! Браво!
feia (Вилдан Сефер)

2010-08-12T16:20:38+03:00

Харесах! Поздрав с мой!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=97248
laramaylin (Нина Чилиянска)

2010-08-12T10:23:35+03:00

Точно така , рана е.....това съм искала да внуша!Радвам се , че така си го почувствал.