Минутите са бременни с мълчание
и между нас пристъпват натежали.
Красиво и невинно отчаяние
огньове сини в мислите ни пали.
Протъркано от старост безразличие
във жестовете хладно се промъква.
Поглеждаме се кратко - от приличие.
Осиротяло чувството замлъква.
А спомените - уморени птици
с крилете си безмилостно разперени
на вечерта във мократа зеница
се скриват от самотност разтреперани.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
