Aug 12, 2010, 9:47 AM

Раздяла 

  Poetry » Love
901 0 5

Минутите са бременни с мълчание

и между нас пристъпват натежали.

Красиво и невинно отчаяние

огньове сини в мислите ни пали.

 

Протъркано от старост безразличие

във жестовете хладно се промъква.

Поглеждаме се кратко - от приличие.

Осиротяло чувството замлъква.

 

А спомените - уморени птици

с крилете си безмилостно разперени

на вечерта във мократа зеница

се скриват от самотност разтреперани.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мисля, че трябва да благодарим на тези, които и в прекия, и в преносния смисъл ни изоставят, защото това ни дава възможност за ново начало. "Тежък" стих и толкова вярно описано чувство! Поздрав!
  • Това чувство е толкова болезнено и тегаво...изкючително си го описала!
  • Харесвам стихове с рима и мелодия! Браво!
  • Харесах! Поздрав с мой!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=97248
  • Точно така , рана е.....това съм искала да внуша!Радвам се , че така си го почувствал.
Random works
: ??:??