12.08.2010 г., 9:47

Раздяла

1.1K 0 5

Минутите са бременни с мълчание

и между нас пристъпват натежали.

Красиво и невинно отчаяние

огньове сини в мислите ни пали.

 

Протъркано от старост безразличие

във жестовете хладно се промъква.

Поглеждаме се кратко - от приличие.

Осиротяло чувството замлъква.

 

А спомените - уморени птици

с крилете си безмилостно разперени

на вечерта във мократа зеница

се скриват от самотност разтреперани.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че трябва да благодарим на тези, които и в прекия, и в преносния смисъл ни изоставят, защото това ни дава възможност за ново начало. "Тежък" стих и толкова вярно описано чувство! Поздрав!
  • Това чувство е толкова болезнено и тегаво...изкючително си го описала!
  • Харесвам стихове с рима и мелодия! Браво!
  • Харесах! Поздрав с мой!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=97248
  • Точно така , рана е.....това съм искала да внуша!Радвам се , че така си го почувствал.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...