Минутите са бременни с мълчание
и между нас пристъпват натежали.
Красиво и невинно отчаяние
огньове сини в мислите ни пали.
Протъркано от старост безразличие
във жестовете хладно се промъква.
Поглеждаме се кратко - от приличие.
Осиротяло чувството замлъква.
А спомените - уморени птици
с крилете си безмилостно разперени
на вечерта във мократа зеница
се скриват от самотност разтреперани.