12 авг. 2010 г., 09:47

Раздяла

1.1K 0 5

Минутите са бременни с мълчание

и между нас пристъпват натежали.

Красиво и невинно отчаяние

огньове сини в мислите ни пали.

 

Протъркано от старост безразличие

във жестовете хладно се промъква.

Поглеждаме се кратко - от приличие.

Осиротяло чувството замлъква.

 

А спомените - уморени птици

с крилете си безмилостно разперени

на вечерта във мократа зеница

се скриват от самотност разтреперани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля, че трябва да благодарим на тези, които и в прекия, и в преносния смисъл ни изоставят, защото това ни дава възможност за ново начало. "Тежък" стих и толкова вярно описано чувство! Поздрав!
  • Това чувство е толкова болезнено и тегаво...изкючително си го описала!
  • Харесвам стихове с рима и мелодия! Браво!
  • Харесах! Поздрав с мой!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=97248
  • Точно така , рана е.....това съм искала да внуша!Радвам се , че така си го почувствал.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...