Тръгваш си от мен сега
и молиш аз да ти простя,
паднал си пред мен на колене
и не трепва твоето сърце.
Молиш ме да ти простя
поредна изневяра и лъжа,
казваш, че не ме обичаш
и мили думи не изричаш.
Обичах те безумно, страстно
отдадох се на тебе безпристрастно,
очаквах ти да си за мен
добрият, силен супермен.
Но твоите лъжи безкрайни
и срещите ти тъй незнайни,
породиха недоверие във мен
разочароваха ме те, от ден на ден.
Не вярвам аз, на твоите сълзи
не вярвам и на думата"прости",
за мене вече си парче от лед
и не искам аз да съм със теб.
Пускам те на воля да летиш
и казвам ти, че трябва да се промениш,
защото никоя жена,
не иска груби думи и лъжа.
Не трябва да си груб, страхлив,
не трябва да си мързелив и горделив,
жените силните мъже обичат
на тях с любов докрай се вричат.
Върви си, няма аз да плача
и няма да те чакам в здрача,
обичта ще подаря на този,
който ме обсипе с ласки и със рози.
© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados