Тръгваш си от мен сега

и молиш аз да ти простя,

паднал си пред мен на колене

и не трепва твоето сърце.

Молиш ме да ти простя

поредна изневяра и лъжа,

казваш, че не ме обичаш

и мили думи не изричаш.

Обичах те безумно, страстно

отдадох се на тебе безпристрастно,

очаквах ти да си за мен

добрият, силен супермен.

Но твоите лъжи безкрайни

и срещите ти тъй незнайни,

породиха недоверие във мен

разочароваха ме те, от ден на ден.

Не вярвам аз, на твоите сълзи

не вярвам и на думата"прости",

за мене вече си парче от лед

и не искам аз да съм със теб.

Пускам те на воля да летиш

и казвам ти, че трябва да се промениш,

защото никоя жена,

не иска груби думи и лъжа.

Не трябва да си груб, страхлив,

не трябва да си мързелив и горделив,

жените силните мъже обичат

на тях с любов докрай се вричат.

Върви си, няма аз да плача

и няма да те чакам в здрача,

обичта ще подаря на този,

който ме обсипе с ласки и със рози.