22 dic 2009, 1:01

Раздяла

684 0 7

 

 

Този свят разнолик прекосяваме с рани

от раздяли и срещи, ненавист и страст.

На въртящата сцена е пак проиграна

верността, над която все нямаме власт.

 

Както бързо се втурна, любов ненагледна,

знам, че тъй ще изчезнеш задълго от мен.

Тази вечер е нашата среща последна

след която светът ще е цял променен.

 

Аз съм тъй благодарен на редкия жребий,

че те срещнах случайно, забързан на път.

Усмихни се през плач и назад не поглеждай -

две самотни пътеки в града лъкатят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Тази вечер е нашата среща последна
    след която светът ще е цял променен"
    Познато чувство, Иване!
    А ти така хубаво разказваш, че всичко си спомних!
    Поздрави!
  • Поздравления, Рудин!
  • Поздравления, Иване, за чудесния стих!
    Светли празници!
  • прекрасен стих...сравненията са силни...6!
  • Чудак чудесен...Ванка!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...