22.12.2009 г., 1:01

Раздяла

681 0 7

 

 

Този свят разнолик прекосяваме с рани

от раздяли и срещи, ненавист и страст.

На въртящата сцена е пак проиграна

верността, над която все нямаме власт.

 

Както бързо се втурна, любов ненагледна,

знам, че тъй ще изчезнеш задълго от мен.

Тази вечер е нашата среща последна

след която светът ще е цял променен.

 

Аз съм тъй благодарен на редкия жребий,

че те срещнах случайно, забързан на път.

Усмихни се през плач и назад не поглеждай -

две самотни пътеки в града лъкатят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Тази вечер е нашата среща последна
    след която светът ще е цял променен"
    Познато чувство, Иване!
    А ти така хубаво разказваш, че всичко си спомних!
    Поздрави!
  • Поздравления, Рудин!
  • Поздравления, Иване, за чудесния стих!
    Светли празници!
  • прекрасен стих...сравненията са силни...6!
  • Чудак чудесен...Ванка!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...