Dec 22, 2009, 1:01 AM

Раздяла

  Poetry » Love
682 0 7

 

 

Този свят разнолик прекосяваме с рани

от раздяли и срещи, ненавист и страст.

На въртящата сцена е пак проиграна

верността, над която все нямаме власт.

 

Както бързо се втурна, любов ненагледна,

знам, че тъй ще изчезнеш задълго от мен.

Тази вечер е нашата среща последна

след която светът ще е цял променен.

 

Аз съм тъй благодарен на редкия жребий,

че те срещнах случайно, забързан на път.

Усмихни се през плач и назад не поглеждай -

две самотни пътеки в града лъкатят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Тази вечер е нашата среща последна
    след която светът ще е цял променен"
    Познато чувство, Иване!
    А ти така хубаво разказваш, че всичко си спомних!
    Поздрави!
  • Поздравления, Рудин!
  • Поздравления, Иване, за чудесния стих!
    Светли празници!
  • прекрасен стих...сравненията са силни...6!
  • Чудак чудесен...Ванка!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...