Dec 22, 2009, 1:01 AM

Раздяла 

  Poetry » Love
542 0 7

 

 

Този свят разнолик прекосяваме с рани

от раздяли и срещи, ненавист и страст.

На въртящата сцена е пак проиграна

верността, над която все нямаме власт.

 

Както бързо се втурна, любов ненагледна,

знам, че тъй ще изчезнеш задълго от мен.

Тази вечер е нашата среща последна

след която светът ще е цял променен.

 

Аз съм тъй благодарен на редкия жребий,

че те срещнах случайно, забързан на път.

Усмихни се през плач и назад не поглеждай -

две самотни пътеки в града лъкатят.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??