11 mar 2011, 15:26

Раздяла

993 0 3

Изпя ми песен

от "онези",

 любовен сън -

  дълбок 

    и нежен.

 Дете, усмивка 

  и надежда

след бяла

 утрин - миг

небрежна.

Среднощна среща с

дъх любовен

след него 

трепка просто

спомен...

след спомена

остава

 болка

 - ментална,

разраняваща,

жестока...

Сто удара в стената

да са малко,

кълненето не е забрава.

Плесници на съдбата,

сляпа лудост,

сто нощи само

ще те помня.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Веси, когато ти чета стиховете и коментарите все си припомням онази песен -"ако до всяко добро същество застане поне още едно..."и т.н.
    Поздрав и прегръдка от мен!
    Ники!
    Благодаря, Стели!
    Приятен ден на всички!
  • Красив
  • Привет, Искрице

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...