Раздяла

Mar 11, 2011, 3:26 PM

Poetry » Love

730 0 3

Изпя ми песен

от "онези",

любовен сън -

дълбок

и нежен.

Дете, усмивка

и надежда

след бяла

утрин - миг

небрежна.

Среднощна среща с

дъх любовен

след него

трепка просто

спомен...

след спомена

остава

болка

- ментална,

разраняваща,

жестока...

Сто удара в стената

да са малко,

кълненето не е забрава.

Плесници на съдбата,

сляпа лудост,

сто нощи само

ще те помня.

Please sign in with your account so you can comment and vote.