Mar 11, 2011, 3:26 PM

Раздяла

  Poetry » Love
990 0 3

Изпя ми песен

от "онези",

 любовен сън -

  дълбок 

    и нежен.

 Дете, усмивка 

  и надежда

след бяла

 утрин - миг

небрежна.

Среднощна среща с

дъх любовен

след него 

трепка просто

спомен...

след спомена

остава

 болка

 - ментална,

разраняваща,

жестока...

Сто удара в стената

да са малко,

кълненето не е забрава.

Плесници на съдбата,

сляпа лудост,

сто нощи само

ще те помня.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веси, когато ти чета стиховете и коментарите все си припомням онази песен -"ако до всяко добро същество застане поне още едно..."и т.н.
    Поздрав и прегръдка от мен!
    Ники!
    Благодаря, Стели!
    Приятен ден на всички!
  • Красив
  • Привет, Искрице

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...