Mar 11, 2011, 3:26 PM

Раздяла

  Poetry » Love
991 0 3

Изпя ми песен

от "онези",

 любовен сън -

  дълбок 

    и нежен.

 Дете, усмивка 

  и надежда

след бяла

 утрин - миг

небрежна.

Среднощна среща с

дъх любовен

след него 

трепка просто

спомен...

след спомена

остава

 болка

 - ментална,

разраняваща,

жестока...

Сто удара в стената

да са малко,

кълненето не е забрава.

Плесници на съдбата,

сляпа лудост,

сто нощи само

ще те помня.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Веси, когато ти чета стиховете и коментарите все си припомням онази песен -"ако до всяко добро същество застане поне още едно..."и т.н.
    Поздрав и прегръдка от мен!
    Ники!
    Благодаря, Стели!
    Приятен ден на всички!
  • Красив
  • Привет, Искрице

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...