Изпя ми песен
от "онези",
любовен сън -
дълбок
и нежен.
Дете, усмивка
и надежда
след бяла
утрин - миг
небрежна.
Среднощна среща с
дъх любовен
след него
трепка просто
спомен...
след спомена
остава
болка
- ментална,
разраняваща,
жестока...
Сто удара в стената
да са малко,
кълненето не е забрава.
Плесници на съдбата,
сляпа лудост,
сто нощи само
ще те помня.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Поздрав и прегръдка от мен!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
