Раздяла
Изпя ми песен
от "онези",
любовен сън -
дълбок
и нежен.
Дете, усмивка
и надежда
след бяла
утрин - миг
небрежна.
Среднощна среща с
дъх любовен
след него
трепка просто
спомен...
след спомена
остава
болка
- ментална,
разраняваща,
жестока...
Сто удара в стената
да са малко,
кълненето не е забрава.
Плесници на съдбата,
сляпа лудост,
сто нощи само
ще те помня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
Поздрав и прегръдка от мен!
