Ти си тръгваш!
Какво ми остана?
Щом трябва - върви.
Нека времето твоята рана
излекува с целебни треви.
Нека извор целебен открие.
да забравиш предишните дни.
Аз се питам "а бяхме ли ние? ",
но не казвам остани.
Не, не казвам. Мълча в тишината
като някакъв пленник суров,
който мрази дори свободата,
щом я плаща със свойта любов.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados