6 sept 2014, 15:17  

Раздяла 

  Poesía
357 0 0

Ти си тръгваш!

Какво ми остана?

Щом трябва - върви.

Нека времето твоята рана

излекува с целебни треви.

  

Нека извор целебен открие.

да забравиш предишните дни.

Аз се питам "а бяхме ли ние? ",

но не казвам остани.

  

Не, не казвам. Мълча в тишината

като някакъв пленник суров,

който мрази дори свободата,

щом я плаща със свойта любов.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??