Раздяла
Ти си тръгваш!
Какво ми остана?
Щом трябва - върви.
Нека времето твоята рана
излекува с целебни треви.
Нека извор целебен открие.
да забравиш предишните дни.
Аз се питам "а бяхме ли ние? ",
но не казвам остани.
Не, не казвам. Мълча в тишината
като някакъв пленник суров,
който мрази дори свободата,
щом я плаща със свойта любов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
