Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Sep 6, 2014, 3:17 PM  

Раздяла 

  Poetry
356 0 0

Ти си тръгваш!

Какво ми остана?

Щом трябва - върви.

Нека времето твоята рана

излекува с целебни треви.

  

Нека извор целебен открие.

да забравиш предишните дни.

Аз се питам "а бяхме ли ние? ",

но не казвам остани.

  

Не, не казвам. Мълча в тишината

като някакъв пленник суров,

който мрази дори свободата,

щом я плаща със свойта любов.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??