23 sept 2017, 22:13

Раздяла

  Poesía » Otra
686 0 0

 

 

Разбирам, вече си голям

и искаш да живееш сам!

Но не мога да си го представя,

защото те обичам до забрава!

 

Свирва влака, заминаваш!

Мама на перона оставaш.

Плачейки се връщам у дома

и започва... самота.

 

Галя всяка твоя дрешка,

раздялата е тежка.

Започваш нов живот, без мен,

дано да си задоволен.

 

Не забравяй – колко те обичам!

Не забравяй майчина душа!

За теб света отричам

и от себе си, ще се отрека!

 

Не си отивай! Не го прави!

Знаеш ли, колко ще ме заболи?

Израснал си под моето крило

и за лошо, и добро!

 

Ти си моята плът и кръвчица.

Няма цял живот да те водя за ръчица,

нито ще те вържа за връвчица.

Няма да те спирам, нямам право на това!

Цял живот до мен да те държа!

Без мамина утеха, сама ще продължа..

 

Но помнѝ, ти си моята планета!

Ти си моята звезда

и така ще бъде, докато умра!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...