23 sept 2017, 22:13

Раздяла

  Poesía » Otra
692 0 0

 

 

Разбирам, вече си голям

и искаш да живееш сам!

Но не мога да си го представя,

защото те обичам до забрава!

 

Свирва влака, заминаваш!

Мама на перона оставaш.

Плачейки се връщам у дома

и започва... самота.

 

Галя всяка твоя дрешка,

раздялата е тежка.

Започваш нов живот, без мен,

дано да си задоволен.

 

Не забравяй – колко те обичам!

Не забравяй майчина душа!

За теб света отричам

и от себе си, ще се отрека!

 

Не си отивай! Не го прави!

Знаеш ли, колко ще ме заболи?

Израснал си под моето крило

и за лошо, и добро!

 

Ти си моята плът и кръвчица.

Няма цял живот да те водя за ръчица,

нито ще те вържа за връвчица.

Няма да те спирам, нямам право на това!

Цял живот до мен да те държа!

Без мамина утеха, сама ще продължа..

 

Но помнѝ, ти си моята планета!

Ти си моята звезда

и така ще бъде, докато умра!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...