23 сент. 2017 г., 22:13

Раздяла

691 0 0

 

 

Разбирам, вече си голям

и искаш да живееш сам!

Но не мога да си го представя,

защото те обичам до забрава!

 

Свирва влака, заминаваш!

Мама на перона оставaш.

Плачейки се връщам у дома

и започва... самота.

 

Галя всяка твоя дрешка,

раздялата е тежка.

Започваш нов живот, без мен,

дано да си задоволен.

 

Не забравяй – колко те обичам!

Не забравяй майчина душа!

За теб света отричам

и от себе си, ще се отрека!

 

Не си отивай! Не го прави!

Знаеш ли, колко ще ме заболи?

Израснал си под моето крило

и за лошо, и добро!

 

Ти си моята плът и кръвчица.

Няма цял живот да те водя за ръчица,

нито ще те вържа за връвчица.

Няма да те спирам, нямам право на това!

Цял живот до мен да те държа!

Без мамина утеха, сама ще продължа..

 

Но помнѝ, ти си моята планета!

Ти си моята звезда

и така ще бъде, докато умра!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...