Разбирам, вече си голям

и искаш да живееш сам!

Но не мога да си го представя,

защото те обичам до забрава!

Свирва влака, заминаваш!

Мама на перона оставaш.

Плачейки се връщам у дома

и започва... самота.

Галя всяка твоя дрешка,

раздялата е тежка.

Започваш нов живот, без мен,

дано да си задоволен.

Не забравяй – колко те обичам!

Не забравяй – майчина душа!

За теб света отричам

и от себе си, ще се отрека!

Не си отивай! Не го прави!

Знаеш ли, колко ще ме заболи?

Израснал си под моето крило

и за лошо, и добро!

Ти си моята плът и кръвчица.

Няма цял живот да те водя за ръчица,

нито ще те вържа за връвчица.

Няма да те спирам, нямам право на това!

Цял живот до мен да те държа!

Без мамина утеха, сама ще продължа..

Но помнѝ, ти си моята планета!

Ти си моята звезда

и така ще бъде, докато умра!