Sep 23, 2017, 10:13 PM

Раздяла

  Poetry » Other
690 0 0

 

 

Разбирам, вече си голям

и искаш да живееш сам!

Но не мога да си го представя,

защото те обичам до забрава!

 

Свирва влака, заминаваш!

Мама на перона оставaш.

Плачейки се връщам у дома

и започва... самота.

 

Галя всяка твоя дрешка,

раздялата е тежка.

Започваш нов живот, без мен,

дано да си задоволен.

 

Не забравяй – колко те обичам!

Не забравяй майчина душа!

За теб света отричам

и от себе си, ще се отрека!

 

Не си отивай! Не го прави!

Знаеш ли, колко ще ме заболи?

Израснал си под моето крило

и за лошо, и добро!

 

Ти си моята плът и кръвчица.

Няма цял живот да те водя за ръчица,

нито ще те вържа за връвчица.

Няма да те спирам, нямам право на това!

Цял живот до мен да те държа!

Без мамина утеха, сама ще продължа..

 

Но помнѝ, ти си моята планета!

Ти си моята звезда

и така ще бъде, докато умра!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...