28 abr 2006, 16:28

Раздяла

  Poesía
1.5K 0 3

                              
    Раздяла

  Потънала в мрака,
  мечти забравила,
  ходеща без цел.
  Това съм аз!
  Изгубила всичко, 
  правех се на смела.
  Не исках аз, но го изгубих
  и малкото човешко в мен.
  Останал е само споменът студен,
  изгаряйки ме бавно.
  В пепел се превръщам.
  Вятърът ме духа
  и бавно ме обгръща.
  Чувам твоя глас
  все още как се смее,
  но мъката в мене
  раздялна песен пее:
  "Довиждане, до скоро!
  Дано се видим пак",
  мислейки си аз,
  потънала в мрак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Незнайно Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е! /6/
  • Не е никак лошо. Мене ми хареса но има още какво да се изпипа. Развивай таланта си както каза мимето-ив. Очаквам следващата публикация
  • Грешките не са фатални ако ги откриеш навреме и направиш поне опит да ги поправиш Конкретно за стихотворението-може да го пипнеш още малко(например последните два реда), но мисля че е доста добър опит.Имаш потенциал,развивай го!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....