28.04.2006 г., 16:28

Раздяла

1.5K 0 3

                              
    Раздяла

  Потънала в мрака,
  мечти забравила,
  ходеща без цел.
  Това съм аз!
  Изгубила всичко, 
  правех се на смела.
  Не исках аз, но го изгубих
  и малкото човешко в мен.
  Останал е само споменът студен,
  изгаряйки ме бавно.
  В пепел се превръщам.
  Вятърът ме духа
  и бавно ме обгръща.
  Чувам твоя глас
  все още как се смее,
  но мъката в мене
  раздялна песен пее:
  "Довиждане, до скоро!
  Дано се видим пак",
  мислейки си аз,
  потънала в мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Незнайно Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е! /6/
  • Не е никак лошо. Мене ми хареса но има още какво да се изпипа. Развивай таланта си както каза мимето-ив. Очаквам следващата публикация
  • Грешките не са фатални ако ги откриеш навреме и направиш поне опит да ги поправиш Конкретно за стихотворението-може да го пипнеш още малко(например последните два реда), но мисля че е доста добър опит.Имаш потенциал,развивай го!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...