28.04.2006 г., 16:28

Раздяла

1.5K 0 3

                              
    Раздяла

  Потънала в мрака,
  мечти забравила,
  ходеща без цел.
  Това съм аз!
  Изгубила всичко, 
  правех се на смела.
  Не исках аз, но го изгубих
  и малкото човешко в мен.
  Останал е само споменът студен,
  изгаряйки ме бавно.
  В пепел се превръщам.
  Вятърът ме духа
  и бавно ме обгръща.
  Чувам твоя глас
  все още как се смее,
  но мъката в мене
  раздялна песен пее:
  "Довиждане, до скоро!
  Дано се видим пак",
  мислейки си аз,
  потънала в мрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Незнайно Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е! /6/
  • Не е никак лошо. Мене ми хареса но има още какво да се изпипа. Развивай таланта си както каза мимето-ив. Очаквам следващата публикация
  • Грешките не са фатални ако ги откриеш навреме и направиш поне опит да ги поправиш Конкретно за стихотворението-може да го пипнеш още малко(например последните два реда), но мисля че е доста добър опит.Имаш потенциал,развивай го!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...