Раздяла
Раздяла
Потънала в мрака,
мечти забравила,
ходеща без цел.
Това съм аз!
Изгубила всичко,
правех се на смела.
Не исках аз, но го изгубих
и малкото човешко в мен.
Останал е само споменът студен,
изгаряйки ме бавно.
В пепел се превръщам.
Вятърът ме духа
и бавно ме обгръща.
Чувам твоя глас
все още как се смее,
но мъката в мене
раздялна песен пее:
"Довиждане, до скоро!
Дано се видим пак",
мислейки си аз,
потънала в мрак.
© Незнайно All rights reserved.
Хубаво е! /6/ 
Конкретно за стихотворението-може да го пипнеш още малко(например последните два реда), но мисля че е доста добър опит.Имаш потенциал,развивай го!