28 апр. 2006 г., 16:28

Раздяла

1.5K 0 3

                              
    Раздяла

  Потънала в мрака,
  мечти забравила,
  ходеща без цел.
  Това съм аз!
  Изгубила всичко, 
  правех се на смела.
  Не исках аз, но го изгубих
  и малкото човешко в мен.
  Останал е само споменът студен,
  изгаряйки ме бавно.
  В пепел се превръщам.
  Вятърът ме духа
  и бавно ме обгръща.
  Чувам твоя глас
  все още как се смее,
  но мъката в мене
  раздялна песен пее:
  "Довиждане, до скоро!
  Дано се видим пак",
  мислейки си аз,
  потънала в мрак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Незнайно Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е! /6/
  • Не е никак лошо. Мене ми хареса но има още какво да се изпипа. Развивай таланта си както каза мимето-ив. Очаквам следващата публикация
  • Грешките не са фатални ако ги откриеш навреме и направиш поне опит да ги поправиш Конкретно за стихотворението-може да го пипнеш още малко(например последните два реда), но мисля че е доста добър опит.Имаш потенциал,развивай го!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...