Тръгна си. Завинаги. Пада тихо здрача...

                   Затръшна яростно след себе си вратата.

                   Какво пък? Нали не мислиш, че ще плача

                   и ще си посипя с черна пепел аз главата?

                   Щом мислиш, че няма вече какво да ни събира –

                   тръгни си! От това не ще изчезне днес всемира!

                   Така говоря сам, за да си давам духовна сила,

                   но  празнота огромна  в мен гнездо е свила,

                   че любов прекрасна, изживяна от нас двама,

                   при раздяла се превръща в шекспирова драма...

                   Ти тръгна си, а след теб в душата ми остана само здрача...

                   Нещо влажно усещам в очите...Какво е? Не, не плача...!